Add parallel Print Page Options

Ден тъмен и мъглив, Ден облачен и мрачен, <Бързащ> като зората, която се разпростира върху планините; <Идат> люде много и силни, Подобни, на които не е имало от века, Нито подир тях ще има до годините на много поколения.

Огън пояжда пред тях, И пламък опаля подир тях; Земята пред тях е като Едемската градина, А зад тях гола пустиня; Да! нищо не е избегнало от тях.

Видът им е като вида на коне; И тичат като конници.

Read full chapter